Силата на навика

Силата на навика

 

Мотивацията е това, което те кара да започнеш, но навикът е това, което те кара да продължиш да го правиш.“

Джим Рон

 

В работата с толкова много хора често стигах до един въпрос. Защо животът в Зоната е толкова лесен и следователно резултатен за някои, а други минават набързо и повърхностно  през него и решават: „О, много е трудно…“ или „Не, това не е моето.“ ? Същите размисли ме връхлитат и за цялостното отношение на немалко хора към здравето им и начина по който изглеждат.

Започнах да си отговарям на този въпрос, когато проследих хронологията на промяната в собствения ми начин на живот. Как един по един в ежедневието ми са влизали нови, работещи за мен навици. Но всички отговори дойдоха благодарение на личните ми срещи и прекрасни разговори с вас – хората, за които работим. И тогава си дадох сметка, колко могъщ фактор са навиците. Как тези повтарящи се, понякога несъзнателни пътеки формират начинът ни на живот. И всъщност в тази връзка е написаното в тази публикация.

 

Ако посееш мисъл ще пожънеш действие. Ако посееш действие ще пожънеш навик. Ако посееш навик ще пожънеш характер. Ако посееш характер ще пожънеш съдба!

 

Информацията за Зоната е налична и безкрайна, а и всички знаем, че това е прекрасно състояние. Хранене, което поддържа в тялото ни постоянни благоприятни за нас хормонални реакции. Хранене, което не ни лишава от нищо. Тялото ни губи излишните си телесни мазнини, става по-красиво и по-здраво чрез храната, която приемаме.

Но има и още. Зоната дава и нещо друго. Неусетно изграждане на нови вкусове, предпочитания, избори и навици:

  • Навикът да се закусва. Срещам много хора, за които първото хранене е поне на обяд. Всеки, който прочете причините, поради които ние закусваме най-късно до час след ставане разбира колко грешна е била нагласата към закуската. И след това виждам колко бързо са налице ползите от въвеждането на първото балансирано хранене. Тялото ни и най-вече мозъкът ни са готови за новия ден с всичките му предизвикателства. Както пише Д-р Сиърс „Проблемите в Зоната не изчезват, но начините за решение стават много по-очевидни“.
  • Навикът  да имаме повече от три хранения на ден. Здравословните причини заради които трябва да имаме поне три основни хранения и една или две междинни закуски са много. И това не е така само според правилата на Зоновото хранене. Но пък за всеки човек, който иска да загуби телесни мазнини и да редуцира теглото си честият прием на храна е задължителен. Не рядко идват хора, които казват:  „Нищо не хапвам по цял, имам само една вечеря. И не само, че не отслабвам, но и пълнея.“ Освен, че метаболитните процеси в организма се забавят, дори се стопират, ние поставяме тялото в несигурност и стрес. И най-умната реакция според него е при прием на храна то да започне да я складира. И е право, нали не знае кога ще получи отново нужното си „гориво“. Еуфоричното състояние в което изпадаме при балансирано хранене на няколко часа се дължи на спокойно и благодарно тяло. Както и на постоянната стабилна кръвна захар, която пък дава максимална ефективност на работата на мозъка.
  • Навикът  на достатъчния прием на вода. Спрях да се учудвам колко са много тези, за които дневната доза на водата е не повече от литър. И още по-лошо тя е заместена от сокове, безалкохолни, фрешове и в най-добрия случай билкови чайове. В тези случаи се старая на насоча вниманието на хората към строежа на клетката и ще си позволя кратък цитат: „Разтворените във водата хранителни вещества проникват в клетката и пак с помощта на водата от клетката се отделят крайните продукти на обмяната. Водата притежава и друго свойство поглъща топлина. По този начин тя допринася за поддържане на постоянната телесна температура.“ Опитът ми показва, че естетическите резултати на пиещите малко вода са много по-бавни. Нека си припомни още веднъж, че препоръчителния прием на вода е 30 мл. на килограм от теглото ни.
  • Навикът да се замисляме за „кухите похапвания“ и „празните калории“.  Пакетче ядки на бюрото, шепа сушени плодове в колата, някое и друго плодче при глад между срещите, вафла или гризинки, защото вече не се издържа! Закуската, обядът, следобедната закуска при много хора изглеждат така, а после въпросът защо? Защо нямам енергия и тонус? Защо не мога да отслабна? Защо се чувствам подут? Защото това не са макронутриентите, които истински задоволяват нуждите на тялото, но пък от друга страна са сериозен прием на калории и постоянно нарушаване на нивата на кръвната захар. Факт е че много хора не се замислят върху това и когато го разберат следват наистина интересни промени.
  • Навикът  да се вглеждаме и избираме храната в ежедневието ни. „Трябва да хапна нещо“ бива изместено „Време е да обядвам“ или „ Ще си взема следобедната закуска и ще продължа“. Сандвичът от някоя от веригите за бързо хранене вече е заменен със свежа салата и пълнозърнест сандвич с риба. Обядът на крак вече става време за топла супа и нещо, което да я балансира добре. Хората преоткриват удоволствието да правят заедно здравословна вечеря за семейството, вместо да поръчат храна без ясно съдържание и качество.
  • Навикът  да разнообразяваме менюто си. Да имаме разнообразно меню е много важно, тъй като всяко нещо, което хапваме носи своите минерали, витамини, аминокиселини, пробиотици, пребиотици и антиоксиданти. Убедена съм, че повече от нас не се замислят с какво наистина храним тялото и най-вече чревната си микробиома. Но пък когато това стане ясно виждам как хората започват да гледат на храната като на лекарство, както ни съветва и Д-р Сиърс.
  • Навикът да се грижим за себе си. Малко завиждам на господата, защото повечето от тях умеят да бъдат приоритет сами за себе си. За съжаление болшинството от дамите са винаги някъде накрая.

„Не закусвам, защото трябва да приготвя закуска на децата, да ги изпратя и после да излизам за работа.“

„Как да обядвам? Вие знаете ли колко работа имам? Шефът ми, екипът ми, клиентите…“

„Не знам кога е свършил деня, а Вие ми казвате, че трябва да спра да работя за да имам следобедна закуска.“

Усмихвам се винаги с много любов и търпение на тази част от разговора. И аз самата бях така. И знам колко много ми е коствало. Каква борба е било да убедя самата себе си, че съм важна. Хора, това е преобръщане на представи, приоритети. Да, сега ми е лесно да кажа, че най-добрият начин да се погрижа за другите е да съм го направила първо за себе си. И истински вярвам в това. И много хора се научават да го правят.

  • И най-прекрасният с който може би трябваше да започна - Навикът да се обичаме и да не се пренебрегваме. За този навик ще оставя всеки сам да помисли, помечтае и реши… Само ще кажа, че това е вълшебна любовна история и всички заслужаваме да живеем в нея.

 

 

Тези процеси обаче не стават просто за една нощ.

 

Много хора си обещават от понеделник…, от първи…, след нова година… и т.н. да променят живота си изцяло. Но всеки който чете тези редове ще потвърди, че с тези невъзможни за изпълнение цели се измъчваме /до колкото издържим/ и след това се разочароваме от себе си. Всъщност постигаме обратен ефект.

Специалистите съветват когато решим да правим промени и да си създаваме нови навици да не започваме с няколко наведнъж. Най-ефективно е, когато се концентрираме върху създаването на един навик. Едва когато този навик се автоматизира и го правим без усилие на волята, можем да преминем към друг. И целият този процес да е подкрепен с много търпение и уважение към темповете, с които се справяме.

Според изследвания на  „University College London“ за създаването на един навик са необходими 40 дни. След този срок мозъкът не изразходва толкова енергия, за да извършва дадено действие.

Когато една дейност се автоматизира, тя се поема от най-мощните и еволюционно стари мозъчни структури, свързани с оцеляването и сигурността ни. Сравнена с тези нива на мозъчно функциониране, съзнателната воля изключително трудно може да надделее. Формирането на навик е свързано с многократни повторения не само на действията, но и на мислите, чувствата и нагласите. Установените вече навици създават истински пътища през нервната система. Това са дълбоки мозъчни следи, напомнящи дълбоките снежни пъртини, които хората отъпкват през зимата.

Според бестселърът на "Ню Йорк таймс" от 2013 г. "Силата на навиците" на Чарлс Дюиг достатъчно е човек да промени един свой съществен навик, който може да отключи верига от положителни промени в живота му впоследствие.

Навиците са като въже. Всеки ден добавяме нови нишки в него и много скоро то става толкова здраво, че не може да се скъса. Животът е доказал, че навиците се учат и отучват. Разбира се това отнема време и изисква постоянство. Нека използваме един след друг дните да заздравим резултатните навици и нагласи.

Очевидно е че изграждането на начин на живот посветен на грижата и уважението към самият себе си създават невероятно чувство, но не е лесен за постигане. Но да се успее е напълно възможно. Започваме с желанието да скъсаме със старите принципи, да реорганизираме напълно живота си и да излезем от зоната си на комфорт.

Стивън Кови, авторът на „Седемте навика на високоефективните хора“ определя навика като пресечна точка между знание, умение и постоянство. Ако един от тези фактори липсват не бихме стигнали до резултат. Според него трябва да са налице и трите фактора.

Когато видя човек, който за година е преобразил себе си и целия си живот вече знам отговора.

Аз лично смятам, че първият и отключващият навик е този да обичаме себе си. Навикът да се грижим за тялото си с много любов и всеотдайност. Тогава знанието и умението ще дойдат лесно, просто сами ще Ви  намират. А постоянството няма да е проблем, защото ще сте прекалено  заети да се обгрижвате. Просто ще вървите по пътя на изграждането на действия, положителните нагласи и убеждения, които са новите Ви градивните навици и работят за Вас.

 

За всеки готвач, ресторантьор трудностите пред които е изправен всеки ЗОНУВАЩ са неразбираеми.

Да смяташ грамажи с лекота, да измислиш и си представиш ястието по зададени грамажи е призвание и лекота.

И когато един ресторантьор вярва, разбира и живее в ЗОНАТА, логично продължение на нещата е да се стигне до ЗОНОВА КУХНЯ.


Copyrights © 2017 Z-Chef.bg. All Rights Reserved.
Developed by